Цифрова телевизия през крив макарон

[DVB-T fan]

епа щом ше дават Хану приемници да кажат на министъра да връща 2012г.
те за социално слаби не дават пакамоли на некои нормален макар че ние в тая държава сме сички социално слаби или потенциално такива

[DVB-T fan]

На един от последните етажи на телевизионната кула в софийската Борисова градина са инсталирани две странни устройства, наречени мултиплекси. Това са системите, които ще излъчват част от цифровата ефирна телевизия в България след 2015 г. В телевизионната кула се срещаме с Людмил Христов, техническият директор на "Тауърком" - компанията, която поддържа двата мултиплекса. Разговаряме за бизнес модела на операторите, които ще управляват въпросните устройства и какво предстои да бъде свършено до 2015 г.

Преходът към цифрова ефирна телевизия отново се върна на дневен ред, след като миналата седмица правителството реши да измести изключването на аналоговия тв сигнал от 2012 г. за началото на 2015 г. Причината е, че част от честотите, заделени за дигиталните предаватели, все още са заети от военните. Държавата трябва да отдели стотици милиони левове, за да купи ново оборудване за нуждите на военните, което да работи с други честоти. Нещо, което българският данъкоплатец в момента не може да финансира.

"Все още анализираме и засега няма да променяме своята стратегия за развитие. Ще участваме с "Хану про" (другият оператор, който ще поддържа четири мултиплекса) в работна група на Министерски съвет. До края на януари 2011 г. тя трябва да излезе с нов план за цифровизацията", коментира Людмил Христов. Гинтарс Кавацис, изпълнителен директор на латвийската "Хану про", заяви, че компанията все още анализира решението на правителството. "Хану про" е лицензирана да излъчва дигиталния сигнал на БНТ и БНР, за които според Кавацис няма да има промяна въпреки отлагането на процеса с 3 години.

Цифровизацията е полезна за крайните абонати на телевизия, защото ще им даде по-голям избор от безплатни телевизии в ефира с по-добро качество от сегашното.

"Една аналогова телевизия има честотен ресурс, достатъчен за излъчване на 8-10 цифрови програми", разказва Людмил Христов. Той обяснява бизнес модела на цифровите ефирни телевизии по следния начин: "Телевизиите генерират приходи основно от реклама. Ние, операторите на мултиплекси, сключваме договори с телевизиите, според които те заплащат излъчването. Тогава медиите подават сигнал към нас и оттук нататък

ние поемаме цялата отговорност

за излъчването и поддръжката на оборудването. Така за тях отпадат лицензионни разходи за заетите честоти към държавата и инвестициите в инсталирането и поддръжката на аналоговите предаватели, както и разходите по осигуряване на свързаността до тях. Но чисто механичната преценка, че техните разходи би трябвало да спаднат 8-10 пъти, не е вярна." Допълнителното преимущество на цифровизацията е, че в градовете с над 30 хил. души цифровата телевизия ще може да се приема в движение със съответните приемници, добавя той.

"Тауърком" е изпратила своите оферти до някои от телевизиите, които по закон трябва да се разпространяват в цифровия ефир - bTV, Nova и PRO.BG. В момента има преговори и затова Людмил Христов не пожела да коментира за каква сума става въпрос.

Ето в какво се състои работата на мултиплекса от гледната точка на "Тауърком": "Една тв програма пристига при нас със скорост 250 мегабита/сек, но ние излъчваме един канал на около 2.5 мегабита/сек. Най-популярно казано, това е работата на мултиплексора - да преобразува тв сигнал, намалявайки скоростта му, но запазвайки качеството. Компресирането е динамично, тъй като един спортен канал изисква по-висока скорост, отколкото друг канал. Скоростта, която излиза от мултиплекса, се осреднява и така телевизиите се тарифират. Един мултиплекс по лиценз излъчва тв сигнал с обща скорост около 20 мегабита."

"Тауърком" иска да таксува телевизиите по около 1 млн. лв. на мегабит годишно, твърди източник на "Капитал" от медийните среди. По време на преходния период, когато телевизиите ще излъчват едновременно аналогов и цифров сигнал, те ще настояват "Тауърком" да ги излъчва безплатно, продължава нашият източник. Ако телевизията иска да излъчва цифрово втори канал, тя ще иска 20% отстъпка. Людмил Христов и представителите на телевизиите не пожелаха да коментират сумата, тъй като тя все още е въпрос на преговори.

Въпреки че "Тауърком" е самостоятелно юридическо лице, то е 100% собственост на "НУРТС България". Тази компания е поравно собственост на "Виваком" и Mancelord Limited - кипърска офшорна фирма, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в "Корпоративна търговска банка". "НУРТС България" държи единствената мрежа в България, която може да излъчва ефирна телевизия в национален мащаб. Затова "Тауърком" и "Хану про" няма да имат алтернатива при разпространението на цифрова ефирна телевизия.

"Засега точките, където разполагаме оборудване, съвпадат на 100% с НУРТС. Нейните точки са едни от най-добрите за телевизионно излъчване. Стараем се максимално да използваме техните обекти. Мобилните оператори и електроразпределителните дружества също имат собствена инфраструктура, която при необходимост след договаряне бихме могли да използваме. Възможно е да

поделим разходи за съоръжения и с "Хану про"

Предполагам, че на места в страната, където липсва съществуваща инфраструктура, ще изградим около 20-30 нови обекта", споделя Людмил Христов.

Относно разпределението на инвестициите техническият ръководител на "Тауърком" обяснява, че "всичко, което касае инфраструктурата на мрежата, се поема от "НУРТС България" (електрическо захранване, антенни системи). "Тауърком" инвестира в предаватели, преноса до обекта и свързаното с него оборудване (GPS, свързаност, отдалечен контрол и управление)."

Един от проблемите, които трябва да бъдат решени до 2015 г., е подменянето на всички антенни-фидерни системи (фидери –кабели, свързващи предавателите с антените)с хоризонтална поляризация. Според изискването на Световния телекомуникационен съюз операторите трябва да излъчват с вертикална поляризация - инвестиция, която трябва да бъде направена от "НУРТС България".

Или казано накратко, все още сме в началото на прехода към цифрова телевизия и скоро няма да усетим нейните предимства. Целият процес се нуждае от квалифициран персонал - хора, които според Людмил Христов са ограничен брой на пазара. Причината е, че "последните десетилетия много малкое правено в НУРТС и на пазара няма много подготвени кадри, които разбират от ефирно излъчване". Въобще сериозната работа предстои и преимуществата от целия процес все още изглеждат твърде далечни.