А1 вдига цените, но не за всички клиенти

[БАМБУЧА]

Телекомът изчака до последно и избра диференциран подход за индексация спрямо цените на услугите си
След като по-рано през януари конкурентите му обявиха, че ще повишат цените на месечните абонаментни планове от февруари, сега и третият мобилен оператор – А1 – информира за предстояща индексация по вече сключените договори. Очакваните промени ще влязат в сила от 1 март. Мотивът отново е високата инфлация, но подходът на компанията е малко по-различен от на другите две.
На първо място трябва да отбележим, че индексацията няма да засегне всички наши клиенти“, посочват от А1.
Цените на плановете за хора в неравностойно положение няма да бъдат променяни, както и на клиентите с предплатени услуги и тези, използващи услуги с месечна такса до 7 лева с ДДС.
От трите телекома единствено Yettel не обяви диференциран подход, на практика включвайки и уязвимите групи в индексацията на цените.
Как ще бъдат индексирани цените на останалите абонати на А1?
Накратко – по два начина.
Първата група включва клиентите, ползващи услуги с месечни такси от 7 до 25 лв. с ДДС. За тях поскъпването ще е със средногодишния индекс на потребителските цени (средногодишен ИПЦ) за 2022 г., обявен от Националния статистически институт (НСИ), който е 15.3%.
Във втората група влизат таксите над 25 лв., за които индексацията ще е фиксирана – в размер на 2 лв. с ДДС.
С други думи, получава се така, че ако човек плаща 24 лв. месечно за дадена услуга на А1, от 1 март цената ѝ ще поскъпне с 3.60 лв. А ако таксата му е 30, 50 или повече лева – повишението ще е с 2 лв.
Защо?
Телекомът, който си даде повече време за анализиране на ситуацията, не посочва защо е избрал този подход на индексация. Иначе мотивира решението си да повиши цените заради „цялостната икономическа обстановка, увеличението на нашите разходи и добавената стойност на услугите ни“. От компанията подчертават, че минутите, мегабайтите и скоростта например се увеличават непрекъснато.
Изтъкват и нарастващото натоварване на мрежата и необходимостта от инвестиции в нея.
Само през изминалата година имаме увеличение на мобилния трафик от 63% спрямо 2021 г., а ръстът за последните две години е над 132%.“, посочва А1 и добавя, че в отговор на това компанията е инвестирала около 420 млн. лв. през тези две години, включително за честотен ресурс и 5G лиценз.
Според разчетите на мобилния оператор, общите му разходи за фиксираната и мобилна мрежа са нараснали с 21%. Компанията изтъква нарасналите харчове за енергия, поддръжка и трафичен пренос, наеми, компоненти и части, заедно с тези за гориво, административни наеми и поддръжка, консумативи, разходи към външни доставчици, заплати и обучения на служители.
Критиките
Втората вълна на индексация на телекомите отново предизвика бурни реакции, като казусът бе отнесен за разискване в парламента. Позовавайки се на данни от финансовите отчети на компаниите, омбудсманът Диана Ковачева посочи по време на комисия миналата седмица, че печалбите на мобилните оператори растат, а освен това:
през цялата минала година и през тази – като небитови крайни клиенти на електроенергия – (те) получават месечни компенсации от държавата за цените на тока. Що се отнася до цените на горивата, през последните месеци се наблюдава тенденция в посока на намаляване“.
Съмненията са, че компаниите използват инфлацията като оправдание, докато всъщност икономическите им показатели не илюстрират с нищо, че са в състояние на стопанска непоносимост.
На този фон се прокрадна хипотезата: дали ако имаше по-конкурентно развит пазар, ситуацията нямаше да е по-щадяща за крайните потребители? В този контекст една от съществените критики към компаниите е наличието на неравноправни клаузи в договорите, в ущърб на клиентите. Председателят на Комисията за защита на потребителите Стоян Алипиев например информира, че проверка на регулатора е установила, че
голяма част от клаузите са определени като неравноправни“,
без да казва за кои конкретно клаузи става дума.
Той поясни обаче, че КЗП е изпратила становището си до телекомите и вече тече 14-дневният срок за поправка. Ако компаниите не се съобразят с разписанията на регулатора, той може да отнесе въпроса до съда, който единствен може да признае въпросните клаузи за нищожни.