Очаквайте по Da Vinci Learning през септември 2012 г.

[Chello Central Europe]

Октомври 2012 г.

Лекциите на Марк Стийл – Хариет Тъбман

Понеделник, 1виоктомври 2012 година, в 21:30 часа



Марк Стийл се отнася към Хариет Тъбман както към останалите исторически личности – с горчива ирония. Той навлиза в пикантните подробности от личния живот на Тъбман – от рождението й като робиня в плантация в щата Мериленд около 1820 година, където е принудена да работи от зори до мрак, нямайки правото дори да се ожени без съгласието на своя господар, който е избирал съпрузи на робите си и е сменял с нова съпруга жените, които не са могли да родят деца, отнемани от родителите си веднага след раждането им, за да бъдат продадени в робство, до наказанието с камшик при всеки плач на петгодишния господарски наследники счупения й с оловна пръчка череп от надзирател, когато се втурва да защити друг дванадесетгодишен роб;от това да бъде гледана като животно с единствената грижа, когато я нараняват,това да не повреди търговската й стойност, до преодоляването на липсващото й самочувствие, за да се опълчи на робството;от бягството й от плантацията след смъртта на господаря й, изоставяйки съпруга си, за да търси убежище в Канада с помощта на нелегална мрежа от активисти, борещи се срещу робството, до връщането й в сърцето на робството в Америка, където остава години, въоръжена до зъби, за да освобождава робите, които извежда в Канада,без да се бои от суровите наказания;от обявената 1200-доларова награда за залавянето й,до обявяването й за неграмотна в плакатите с надпис “Търси се”, измъкваща се от подозрение, държейки книга в ръка, докато пътува с влака;от речите, които държи на митингите за отмяна на робствотомежду акциите, доорганизирането на активни протести срещусъдебните присъди на роби, опитали се да избягат от господарите си;от присъединяването й към силите заедно с аболиционистки фермер,чиято яростна съпротива му коства живота, а смъртта му предизвиквавълна от възмущение на Север, спечелвайки подкрепата на обществотоза аболиционизма, до помощта, която оказва на Севера по време на Гражданската война в САЩкато медицинска сестра, шпионирайки Конфедерацията, което й спечелва признанието на аболиционисткия Север и налага важния извод, че чернокожите трябва да се третират като равни както във време на война, така и във време на мир.


Какво, как, къде – Индианците и Дивия запад

Сряда, 3тиоктомври 2012 година, в 17:30 часа



В продължение на хилядолетия индианците са живели мирно на американския континент. Но, един ден един чужденец – Христофор Колумб, открива замята им. В търсене на по-кратък път към Индия той, вместо да се отправи към Африка, тръгва на запад. Когато достига земята през 1492 година той нарича местните жители индианци. Едва по-късно става ясно, че Колумб е открил нов континент – Америка,или земята на диваците, както още са наричали индианците. Новината, че в Америка има достатъчно земя за всичкисъбужда надежди за по-добър живот у много европейци, страдащи от недохранване и бедност в онези времена.

С времето все повече хора от Европа заминават за Америка. Стотици хиляди идват през 19тивек. Там, където земята е плодородна, заселниците изтласкват или избиват местните жители или просто ги принуждават да продадат евтино земята си. След като населяват Източния бряг, много хора се отправят на запад. В резултат от така наречената „златна треска“ като гъби изникват нови градчета с казина,барове и скромни дървени къщички. Мечтата за внезапно забогатяванепримамва мнозина към “Дивия запад”. Когато една златна мина се изчерпи, хората се отправят към следващия обещаващ обект, оставяйки зад себе си само пусти къщи.

В продължение на векове заселниците лишават индианците от земите им, въпреки сключените мирни споразумения с местните жители, които заселниците винаги нарушават. Четиристотин години след откриването на Америка индианците са победени. Те нямат почти никакъв шанс срещу пушките и оръдията на белите хора.


Исторически личности – Покахонтас

Събота, 6тиоктомври 2012 година, в 19:30 часа



Без невероятната смелост на една местна американска принцеса, наречена Покахонтас, английските заселници в Джеймистаунв началото на 17тивек бихазагинали в резултат от глада и суровите условия. Нейната храбра намеса спасява живота на заселниците идонася мир на два коренно различни народа. Пресъздавайки драматизма и напрежението,изпълващи ранните години на колонизацията на Америка, филмът оживява образа на една любознателна девойка,превърнала се във велик посланик на мира.
Покахонтас е дъщеря на вожда Паухатан – предводител на група племена в щата Вирджиния. От историята е известен разказът за това как през 1607 година Покахонтас спасява живота набелия пленник Джон Смит, поставяйки главата си върху неговата, когато баща й вдига бойната си тояга, за да го екзекутира.По-късно Покахонтас е пленена от англичаните по време на англо-индианския конфликт от 1613 година и е държана като заложница с цел откуп. По време на пленничеството си тя приема християнството и името Ребека. Въпреки възможността да се върне при своя народ, тя избира да остане при англичаните.
През 1614 година Покахонтас се омъжва за собственика на тютюнева плантация Джон Ролфи.През 1616година двамата заминават за Лондон. Покахонтасе представена на английското общество като пример за цивилизована "дивачка" с надеждата да се стимулира инвестицията в селището Джеймистаун. Тя се превръща в знаменитост и посещава събития с участието на кралското семейство. През 1617 година семейство Ролфи се отправят към дома си, но в Грейвзенд Покахонтас умира по неизвестни причини. Погребана е в Англия, но мястото, където намира вечен покой, не е известно.

Имало едно време ... Америка – Търговията с роби

Сряда, 17тиоктомври 2012 година, в 19:30 часа



В началото на 19тивек търговците на робиобикалят африканското крайбрежие, надпреварвайки се в търсене на абаносово дърво. Всяка година над 200 кораба – португалски, холандски, френски и английски, се товарят с черната човешка стока. Дребните африкански владетели, като кралят на Гвинея, за който се говори, че разполага с над 400,000 воини, изпращат с готовност войниците си във вътрешността на континента, зада нападат селата, откъдето докарват чернокожи пленници, които разменят на бартер с белите.

След оказаната слаба съпротива младите чернокожи биват отвеждани от домовете си, за да бъдат продадени в робство. Те вървят оковани във вериги по горските пътеки към брега – последната спирка, преди да бъдат продадени на търг. Веднага след приключването на търга започва животът им на безкраентормоз, бой, глад и болести, които често завършват със смърт. Всеки бунт е обречен; дори и да успеят, робите не притежават почти никакви мореплавателски уменияи биха загинали в океана. След пристигането на кораба в крайния му пункттоварът се “освежава” – робите биват нахранени и оставени да си починат, за да изглеждат по-здрави и да донесат по-голяма печалба на пазара. Съдбата на робите е различнав зависимост от предназначението им. Ако ги купят богати собственици на кафеени плантации,те стават домашни прислужници и биват третирани добре. Но, ако попаднат в ръцете на някой алчен собственик на памучни полета,са обречени на страдания под камшика на надзирателя.

С времето робите започват да мечтаят да избягат на север, къдетоса чували че робството е премахнато. Там техните деца могат да бъдат родени на свобода и един ден да бъдат третирани катохора и дори да станат известни личности. През 1860 година, в резултат от трансатлантическата търговия с роби, в САЩ има около 3.5 милиона чернокожи роби, а приблизително 500,000 живеят като свободни граждани в страната, която ще се превърне в място за изпитания и борба за човешки права.

Разходки във времето – Златото

Четвъртък, 18ти октомври 2012 година, в 18:00 часа




В търсене на някой допълнителен долар Шакира се пита как би изглеждал светът без пари и откъде за първи път се е появила идеята за парите.

За секунда Сам и Джен изпращат Шакира назад във времето, когато древните китайци са използвалираковини като парична единица; и когато, за да купиш воден бизон, е трябвало да заплатиш такава тежест в монети, колкото е било теглото му. После те се отправят напред във времето към1800-те години, когато стоките са се заплащали с боброви кожи – практика, която едва ли би се приела добре в съвременнитевидео магазини, въпреки че Шакира се забавлява много от идеята. След това те попадат в средата на 1400-те години, когато “златната треска” превзема въображението на изследователите, мечтаещи да открият митичния град Ел Дорадо. Но, именно калифорнийската златна жила през 1849 година довежда на Запад над 50,000 златотърсачи – търсачи на лесни богатства, и реално довежда до усвояването на Дивия запад.

От край време хората са обсебени от мисълта за пари. Но, макар че повечето от тях са решени да ги спечелят с честен труд, парите раждат и най-подлите крадци,като плячкосващите пирати, които са ужасът на откритото море,и маскираните разбойници, ограбващи влаковете, които пренасят пари из страната.

Търсейки заделените дребни пари, Шакира преобръща с главата надолу къщата, която е трябвало да разтреби, давайки си сметка колко рядко ние осъзнаваме,че често пъти нечестно придобитите пари са свързани с много повече трудности от честно спечелените.