НУРТС ще търси 120 млн. лв. банков кредит

[ТИНТИН]

Новите акционери смениха мениджмънта на дружеството, бивш шеф в КРС влезе в управата

Нови хора влизат в управлението на "НУРТС България", а компанията ще търси 120 млн. лв. кредит, с които да финансира дейността си. Това става ясно от протокола на извънредно общо събрание в Националното управление "Радио- и телевизионни системи" на 7 октомври и от заседание на съвета на директорите му.

Акционерите в компанията са избрали за нови участници в борда бившия член на Комисията за регулиране на съобщенията, а понастоящем председател на СД на компанията за пийпълметрия "ТВ план" Свилен Попов, Георги Янчев и френския гражданин Оливие Куриол.

Мястото си в борда на НУРТС запазва бившият председател на застрахователния надзор към КФН и бивш управител на "Бромак" Емил Атанасов, както и Евгений Гълъбов.

Нови лица?

Куриол очевидно влиза в управата като представител на новия акционер в дружеството - регистрираното в офшорната зона Рас ал Хайм в Обединените арабски емирства Bluesat Partners. Според данните в Търговския регистър Куриол притежава 50% от офшорното дружество. Другата половина от Bluesat Partners се притежава от Рашед Саиф Джабер Алдуади.

Офшорката придоби 50% от НУРТС в сделка с "Българска телекомуникационна компания" (БТК) преди близо 3 месеца. Все още не е ясно кои са инвеститорите, които стоят зад дружеството. Твърди се, че то е свързвано с банкера Цветан Василев, който обаче отрича да контролира арабската компания.

"Можеше и аз да изкупя дела за компанията, която представлявам, но моите клиенти прецениха, че е по-добре да има разпределение на риска в инвестицията", обясни по време на сключването на сделката с Bluesat Partners Василев.

Познати лица

Банкерът представлява другия акционер в НУРТС - кипърската Mancelord Limited. При подписването на договора между БТК и Bluesat той прогнозира, че новите акционери ще поискат да поставят свои хора в управлението, както и да имат изпълнителен директор.

Нов директор наистина е избран, показва протокол от заседание на съвета на директорите, провело се след извънредното общо събрание. На него членовете на борда са избрали Свилен Попов за втори изпълнителен директор заедно с актуалния Емил Атанасов. Двамата ще могат да управляват и представляват компанията само заедно.

Акционерите са одобрили и промени в устава на дружеството, според които шефовете в компанията ще могат да притежават акции и облигации от НУРТС, както и ще имат правото на дял от печалбата. Те обаче вече ще са ограничени да разписват договори за сделки по придобиване или продажба на активи без санкция на съвета на директорите до 100 хил. EUR. В случай че все пак сключат такава сделка, те ще дължат 10% неустойка по сделката.

Пари на кредит

Новите шефове ще имат амбициозната задача да осигурят 120 млн. лв. банков кредит. Това е едно от одобрените на извънредното общо събрание решения. Средствата ще бъдат използвани за финансиране покупката на нови активи от дружеството и за инвестиционната му програма, в това число чрез увеличение в капитала на дъщерни дружества, както и за оборотни средства.

Сумата е по-малко от обявените през юли от Василев инвестиционни планове на НУРТС, които тогава се оценяваха на поне 100 млн. EUR. Банкерът не отрече тогава, че би финансирал през Корпоративна търговска банка част от инвестиционните планове, но каза, че новите акционери също ще носят финансова тежест. Именно липсата на инвестиционни възможности беше определяна и като причина за оттеглянето на Българската телекомуникационна компания.

Телекомът окончателно се отказа да участва в процеса по цифровизация у нас, след като продаде първо 50% през 2010 г., а през тази година и останалите 50% от НУРТС. Решението на БТК да продава изпрати националния ефир в ръцете на анонимен инвеститор, тъй като и в момента не е ясно кой стои зад двете офшорни дружества акционери в НУРТС.

Компанията отблизо

В края на март 2011 г. всички активи на Националното управление "Радио- и телевизионни системи" бяха прехвърлени в новооснованото дружество "НУРТС България". Капиталът на компанията е малко над 111 млн. лв., а печалбата й за миналата година, която не е и цяла финансова година, е над 4 млн. лв.

В края на юни 2011 г. в "НУРТС България" е проведено общо събрание на акционерите, където освен стандартните точки - избор на одитор, прием на доклад за дейността и разпределение на печалбата, са гласувани и точки, които обаче са заличени от всички подадени в Търговския регистър документи. Приетите решения между 6-а и 11-а точка са заличени и в поканите за ОСА, и в протокола му.

На събранието акционерите би трябвало и да са приели инвестиционните планове на "НУРТС България" за следващите три години. Какви са те и как ще се развиват обаче остава неясно. "Логично е да се очаква, че новите акционери ще поемат част от задълженията за финансовото обезпечение на инвестициите", обясни през юли изпълнителният директор Емил Атанасов.

За какво е борбата

Който държи НУРТС, държи контрола върху цифровизацията на радио- и телевизионния сигнал. У нас има издадени 6 лиценза за изграждане на мултиплекси. Четири от тях се притежават от естонската компания "Хану про". Естонците обаче вече признаха, че ще използват инфраструктурата на НУРТС за изграждането на своите системи.

Паралелно с първата сделка за "НУРТС България" стана ясно, че е сключен договор, с който дружеството изкупува българското представителство на словашката компания "Тауърком", която притежава другите 2 лиценза за изграждане на мултиплекси у нас. Така, който вземе контрола в "НУРТС България", ще сложи ръка върху цялата цифровизация.

Двете покупки минаха и през телекомуникационния, и през антимонополния регулатор. Според официалната позиция на КЗК сделките не попадат в юрисдикцията на регулатора, защото и Mancelord Limited през 2010 г., и сега Bluesat Partners на практика са нови компании и това ги изкарва извън Закона за защита на конкуренцията.

Процедурата по цифровизирането у нас трябваше да започне през 2013 г., но беше отложена заради това, че няма начертани ясни стъпки. Заради забавянето и неясния механизъм, по който се издават лицензите, пък срещу страната ни има започната наказателна процедура от Брюксел.

Технология и инвестиции

Инвестицията в един цифров мултиплекс е от порядъка на 100 млн. EUR, коментират от бранша. Тези средства са необходими, за да може да бъде постигната плътност от 60-70% покритие на населението с излъчвания сигнал. Това е и минималният праг на покритие, с който България ще покрие изискванията. За да стане това дори само за 2 от обществените мултиплекси и третия, който отговаря за разпространението на сигнала на БНТ и БНР, е необходимо изграждането на 600-700 нови предавателя на територията на цялата страна. Именно това е и най-адекватният начин за действие в ситуацията, смятат от бранша.
capital.bg