Големите Българи

[ROCCO]

Професор Цветан Лазаров
(1896-1961)
Професор Цветан Лазаров е първият български авиоинженер и единственият българин със собствена серия от конструирани самолети – "ЛАЗ".

Роден в Плевен на 25 февруари 1896 г., където завършва реална гимназия. Още като ученик, през 1913 г. той прави успешен опит да построи самолет-безмоторник. Младият самолетостроител се записва доброволец в Първо аеропланно отделение в Свиленград. През 1918 г. е приет в авиационното училище в с. Божурище. През 1922 г. заминава за Берлин, където завършва пълния инженерен курс по машиностроене и самолетостроене. Завръща се като инженер-конструктор във военновъздушните сили.

В периода 1923-1929 г. инж. Цветан Лазаров разработва първия си проект за двуместен учебен самолет "ДАР-6" ("ЛАЗ-1"). За времето си тази машина има по-добри качества, отколкото чуждестранните аналози – такова е мнението на летците-изпитатели, за това свидетелстват и отзивите в чуждестранния печат.

През 1937 г. завършва разработка на боен разузнавателен самолет "ЛАЗ-3", чийто изпитания през 1942 г. приключват с успех.

През 1946 г. югославското Министерство на народната отбрана обявява конкурс за учебен самолет, на който инж. Лазаров се представя с новия си едноплащен самолет "ЛАЗ-7". През 1948 г. създава "ЛАЗ-8" – лек пътнически четириместен самолет. Същата година в Държавната политехника се създава специалност "Самолетостроене", а инж. Цветан Лазаров е избран за професор и завеждащ едноименната катедра.

През последните години от живота си той работи усилено върху едноместен тренировъчен самолет "ЛАЗ-12" и хеликоптер "ЛАЗ 10 Х".

За високите му постижения в областта на авиацията получава най-високи държавни отличия.

[ROCCO]

Любовта на поета Никола Вапцаров към неговата съпруга Бойка е избрана от зрителите на БНТ за най-вълнуващата българска любовна история на XX век. В анкетата „Българските събития на ХХ век" този сюжет събра 31.67 % от гласовете. Извор на любовната история едно от двете предсмъртни стихотворения на поета, в което той се прощава със своята съпруга.
На второ място зрителският вот постави любовта на Раде Маркович и Невена Коканова с 16.76 %, а на трето - невъзможната любов на Яворов към Мина - с 12.78 %.

Останалите резултати от зрителското гласуване:
* Пейо Яворов и Лора Каравелова - 11.67 %
* Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева - 9.44 %
* Цар Борис ІІІ и Йоанна Савойска - 6.02 %
* Пенчо Славейков и Мара Белчева - 5.37 %
* Боян Пенев и Елисавета Багряна - 2.31 %
* Александър Балабанов и Яна Язова - 2.04 %
* Иван Славков и Людмила Живкова - 1.94 %

[ROCCO]

31-ви януари: На тази дата през 1911 година е родена Ванга (Вангелия Гущерова) - българска пророчица. Нейната майка умира още когато е невръстно дете. На 12-годишна възраст започва постепенно да губи зрението си и от 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората й майка, Ванга се прибира вкъщи за да се грижи за по-малките си братя и сестри. Вярата в пророческите й способности възниква постепенно. Става известна през годините на Втората световна война, когато отчаяни хора, загубили връзка с близките си отивали при нея. През последните години от живота си Ванга построява параклиса "Света Петка Търновска" в местността Рупите, Петричко. Умира на 11 август 1996 г. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на държавата.

[ROCCO]

Ти, който си вдъхновен от красотата й! Ти, който обичаш хората й!
Ти, който виждаш бъдещето на децата й! Ти, който виждаш неправдите!
Ти, който знаеш пътя! Ти, който вярваш силно! Ти, който си БЪЛГАРИН!
Ти, който четеш тези думи и ги разбираш.
Можеш ли, да бъдеш Левски?

[ROCCO]

ХРИСТО ПРОДАНОВ - български алпинист, оставил името си и това на България на най-високото място в света. През април 1984г. Христо Проданов развява гордият български трибагреник на връх Еверест. Роден е на 24 февруари 1943 г. в гр. Карлово. Той е първият българин, стъпил на 8-хилядник - Лхотце (8516 м) през 1981 г, първият българин изкачил връх Еверест през 1984 и загинал при спускането от върха на 22 април. Той е тринадесетият човек в света, успял да достигне до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокият път“, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 метра надморска височина.

Удостоен е посмъртно със званието "Герой на Народна република България".

И други български алпинисти са загинали в Хималаите при експедиции за покоряване на Еверест. Една от тях е Мариана Масларова, племенничка на Христо Проданов, която загива на върха точно 20 години по-късно - през май 2004.

[ROCCO]

ПЕНЧО СЕМОВ - „българският Рокфелер“

Пенчо Иванов Семов е известен габровски индустриалец от началото до средата на 20 век, известен с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания. Наричан е „българският Рокфелер“ и „най-социалният индустриалец на Балканите“.

Съществуват различни версии за точната година на раждане на Семов: 1872, 1875, а според изследователката на живота му, Красимира Чолакова, уредник на Габровския исторически музей, открити от нея официални документи, сред които и личната му карта, посочват за рождена 1873 година.

Семов е главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които три банки и две застрахователни компании. След смъртта си на 10 юли 1945 година, Семов оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева.

През 1919 година предприемачът дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България, по време на сключването на Ньойския договор.

В средата на 1930-те години фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет към Софийския университет (чийто наследник се явява Аграрен университет - Пловдив) и за Института по заразни и паразитни болести в България. С лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата. Днес на негово име е кръстена специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово.

През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна. Двата имота са оценени на 450 хиляди златни лева.През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.

Във връзка с основаването на фондацията и широката му благотворителна дейност, в централни български вестници като „Днес“ и „Народна дума“, Пенчо Семов е сравняван с Рокфелер. В габровски вестник от същата година Семов е описан като щедър човек, който раздава различни суми пари без да води отчет. Според изследователите на живота на Семов, личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията са за над 200 милиона лева. В документ на Министерски съвет, подписан от Карло Луканов през 1950 година, е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа. В първото си завещание от 1928 година, Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и е построено Стопанското училище в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първият в България приют за бездомни. Безплатни трапезарии за ученици поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата възлиза на над 3 милиона лева. Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.

През 1938 година околийският управител на Габрово предлага на Борис III връчването на високо държавно отличие на Семов.

[ROCCO]

ПРОЛЕТ
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Свидетелство от ВВМУ, според което Вапцаров е български поданик

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".

Никола Вапцаров като активен член на Българската комунистическа партия работи за налагане тезата на Коминтерна от 1934 г, за създаване на отделна македонска нация. През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок, заедно с Михаил Сматракалев‎ в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. Междувременно през април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията Македонският литературен кръжок се саморазпуска. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София.

Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от работата на неговия дядо, който е боядисвал (вапцал) тъкани и затова се е наричал вапцар. Така прякорът, с който е бил известен дядото, се запазва с времето и преминава във фамилно име на семейството му.

Днес името на Вапцаров носи Висшето военноморско училище във Варна, където поетът е учил.

Стихотворенията му са преведени на 60 езика.

Стихотворения му посвещават Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, албанският поет Марк Гуракуки и др. Багряна често е обвинявана, че не се е застъпила за Вапцаров след арестуването му. От нея е била поискана критическа оценка на значимостта на поезията на Вапцаров, на базата на която е щяло да се прецени дали той заслужава да бъде помилван. Тя не пожелала да се ангажира с това. "Вапцаров" на Дамянов намеква за тези събития.

[ROCCO]

АТАНАС БУРОВ
"Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца,да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия,а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи,да се надява и да действува…"
Ярък представител на златните години на България (времето на Петър Дънов, Николай Райнов, Владимир Димитров – Майстора), на разцвета в духовно и материално отношение, Буров много добре е познавал законите на богатството и парите : “Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо.С ум и пари можеш да постигнеш всичко.”

Атанас Буров е най-известния български банкер и финансист, също и политик. Той е сред ръководителите на Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Буров има редица мандати като народен представител в Обикновеното Народно събрание и един във Великото Народно събрание (1911).

Той е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, завършва право и икономика в Сорбоната, а накрая учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия – минното Българско акционерно дружество Бъдаще, Българска търговска банка, Застрахователно дружество България, Акционерно дружество Бяло море и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.

Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996. След освобождаването си през 1945 той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.

"Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава."

[ROCCO]

На днешната дата големият български актьор Георги Калоянчев щеше да навърши 88 години! Поклон!

[ROCCO]

150 години от рождението на Алеко Константинов - Щастливеца!
На днешния ден - 13 януари, през 1863 година в Свищов се ражда Алеко Иваницов Константинов - един от най-видните български писатели и обществени дейци! Поклон пред живота и творчеството на великия българин!