Аз на Стамфорд Бридж: Челси - Спартак Москва

[Стоян]

Имах възможността в сряда да присъствам на мача от 4-ия кръг в предварителните групи на Шампионската лига Челси - Спартак Москва.

Бих искал да разкажа за организацията на пътуването и за преживените емоции, както и да покажа няколко снимки. Малко еднотипни, но такива успях да направя покрай огромното напрежение, което ме съпътстваше в деня на мача. Не бих искал тази публикация да се разглежда като някакво самохвалство за това къде съм бил и какво съм видял, а по-скоро като пътеводител и коректор как да се направят нещата още по-добре. А споделянето на емоциите само ще ми помогне да ги преживея отново.

Преди всичко трябва да кажа, че този мач е един от малкото, за които можеха да се купят билети директно от сайта на Челси, най-вероятно поради неособено високия интерес на местните фенове, особено на членовете на клуба. Билет за трибуната Матю Хардинг Горна трибуна струваше точно 30 паунда, към него беше начислена такса от още 1.5 паунда. И обещание да ми бъде доставен до 5 дни в София. Това не стана, което не ми се струва особено учудващо. Така или иначе отпечатаното потвърждение за покупка и личната ми карта трябваше да са достатъчно доказателство, за да ми бъде издаден дубликат на касите на стадиона, който трябваше да вземе 2 часа преди мача.

Във вторник в Лондон започна стачка на метрото. А Лондон без метро е един почти парализиран град. Аз пътувах за Лондон в сряда, пикът на стачката. Все пак не всички станции на метрото бяха затворени, влакове се движеха, но не спираха навсякъде. Както винаги, тръгнах добре подготвен теоретично, инсталирал един куп приложения на телефона си, въоръжен с гугъл мапс и тем-подобни.

Полетът на България Еър беше осъществен по разписание и 15:30 ч. местно време бях на терминал 4 на Хийтроу. Взимане на багаж, покупка на двупосочен билет за Хийтроу Експрес (32 паунда) и около 16:30 бях на станция Падингтън, където свършва експрес-влакът. Там започна приключението със стачката. На мен ми трябваше Bakerloo line и по предварителна инфо тя работеше по маршрута, който ми предстоеше до хотела недалеч от реката. Метнах се на влака и точно преди моята станция Charing cross ватманът съобщи, че тя е затворена и влакът ще спре на следващата - Embankment. Добре, че се оказаха близо една до друга, та не загубих много време. Стигнах и се настаних в хотела си Strand Palace на Strand и малко след това - около 17:45 тръгнах към стадиона, нахлузил оригинална фланелка на Челси, но от преди два сезона и половина. Стамфорд бридж във всеки друг ден бих стигнал с метро, но станцията Fulham Broadway също беше обявена за затворена през целия ден сряда. Това обаче го знаех предварително. Бях проучил и автобусите. Метнах се на бус 11 срещу 2 паунда и след около час и нещо мъчителен трафик по Strand, King's Rd и прочее стигнах в близост до стадиона. Имаше около час до мача, но аз все още нямах билета в ръка, а се притеснявах, че вече съм прекрачил границата от 2 часа преди мач за взимане на билета.

Щеше да е хитро да се бях сетил по време на интернет-покупката на билета да поръчам неговата доставка не в София, а във хотела на настаняване. Тук да отбележа, че пътуването ми до Лондон не беше свързано с мача, мачът беше само щастлива случайност. Както и да е, отидох на касите, представих необходимите документи и ми дадоха дубликат на билета. Дори не ми взеха допълнителните 5 паунда, както пишеше в мейла.

Доволен се дотътрих до входовете на трибуната Matthew Harding, в пъба вътре вкарах един сандвич с наденица и една Singha Beer и 15-ина минути преди мача горд от себе си, заех мястото си на трибуната.

Струва ми се излишно да разказвам колко много се различава футболът на Острова от този по нашите терени. И на Емирейтс миналата есен и сега в дома на Челси останах с впечатление, че на терена са играчи от, как да кажа, друга раса (добре де, черна!), които някакси са излезли да се поразтъпчат и така между другото да вкарат 2-3-4 гола. С такава лекота се движат и привидно пренебрежение играят. И по този начин бутнаха 4 гола във вратата под носа ми през второто полувреме.

Сравнено със Уембли и Емирейтс Стамфорд Бридж е малко като локал. Значително по-малък, с друг вид трибуни, по различен начин са нещата. Странно ми се стори и това, че аз бях с фланелка на Челси, имаше много други така, но не толкова много.

Прибирането също беше изпитание, този път за пешеходните ми възможности, тъй като реших, че още един бус 11 в обратна посока ще ми дойде в повече, взех правилното решение да повървя с тълпата фенове до работещата станция Earl's Court и оттам вече с метрото. Прибрах се в хотела, пих един Гинес в бара, метнах един-два хвалебствени поста във фейса и поразгледах снимките на фотоапарата, селекция от които ви предлагам по-долу.

[Джак]

Браво! Наш модератор от мястото на събитията!

[Чък Норис]

[topshoker]

Браво!

[БОБИ]

[Стоян]

Снимката от профила на Боби ме подсеща, че след две седмици ще съм на Бернабеу за Реал Мадрид - Атлетик Клуб Билбао. Това вече е специално-за-мача пътуване, а ние сме група от 7 сосиос! Един от нас обмисля да влезе в Себелес... Аз пък се чудя дали да не пребягам през терена по време на мача и да ме покажат по целия свят...

[kabel]

то хубаво...ама ще те забавят местните власти...освен да взема една пица от доло и да цъкам на 500 машината..да си почине малко от мачЛета докато те няма...хеххехехеххех