Нов Европейски съюз – що е то?

[ТИНТИН]

Големите промени в Европа започнаха.
Какъв ще е новият Европейски съюз и има ли място за България в него?
В началото на тази решителна седмица, в която се решава съдбата на ЕС, като общност, и на еврото, като валута, двамата водещи европейски лидери се събраха в Париж, за да предложат своите предложения за една нова Европа. Ето какво заявиха канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Никола Саркози:
„Имаме нужда от структурни промени, които отиват отвъд текущите споразумения, което означава, че имаме нужда от промени в Договора – заяви директно Меркел.
Тя поясни още, че: „Трябва да има спирачки за задлъжняването на отделните страни, и те трябва да са стандартизирани за Европа. Всяка страна ще бъдае задължена да спазва тези критерии за дефицит и да поддържа пакта за стабилност и растеж като цяло. Това не е възможно да бъде направено в рамките на настоящия договор.“
„Искаме да гарантираме, че дисбалансите, които предизвикаха сегашната ситуация в еврозоната, няма да се повторят“, посочи френският държавен глава.
„Поради това искаме нов договор, за да демонстрираме на народите в Европа, на членовете на ЕС и на членовете на еврозоната, че нещата не може да продължават по сегашния начин.“
Нов Европейски договор
Новите предложения включват един променен Лисабонски договор, който да е „идеален за всички от ЕС“.
Това са сегашните 27 държави, включително и България, заедно с Хърватска. Тя ще е 28-та – страна, която ще подпише в петък Договора за присъединяване към Общността от 1 юли 2013 година.
Но ако тяхното предложение не бъде прието от всички в ЕС, Германия и Франция, са готови да съставят договор само за 17-те държави в Еврозоната, като новият договор ще е отворен за присъединяване и от други европейски страни, които в момента не се разплащат с общата валута.
„Целта е целият договор да бъде съгласуван и подготвен от 17-те страни от еврозоната през март„, каза Саркози.
Договорът ще предвижда автоматично налагане на санкции за страните членки, които нарушат изискването за не повече от 3% бюджетен дефицит, какъвто се изисква и според сега действащите правила на еврозоната. България е една от страните, които така или иначе го спазва.
Автоматичното задействане на санкциите ще може да се блокира единствено с квалифицирано мнозинство от 85% от участниците по новия договор, посочи още Саркози. Т.е. – санкциите срещу страните-нарушителки автоматично влизат в сила, освен ако огромно мнозинство от държавите-членки на Ес (цели 85 %, 24 страни) не са твърдо против.
Всички държави от еврозоната да въведат т.нар. фискален борд, т.е. да включат в конституцията си „златно правило“. С него ще се забрани системното поддържане на бюджетни дефицити и при отклонение ще има законова принуда за бързо завръщане към балансиран бюджет. Условията и параметрите на тези ангажименти ще бъдат уточнени в новия договор. Само Съдът на ЕС ще може да се произнесе дали поправката в конституцията на всяка страна с единна валута съответства на бъдещия договор. Тук България няма проблем – ние и без това имаме действащ валутен борд. Остава да го впишем и Конституцията, което е по-скоро технически, а не политически или икономически проблем.
Саркози и Меркел са се споразумели също да бъде ускорено с една година въвеждането на Европейския механизъм за стабилност. Той би трябвало да подпомага изпаднали във финансово затруднение държави от еврозоната и сега се предлага той да заработи от 2012г., а не, както бе договорено преди, от 2013г.
Изводите
Новият пакет за еврото, който е в процес на договаряне, съдържа четири основни направления. Те са следните:
Първо: нови обещания за фискалната дисциплина, правилата за които ще бъдат заложени в измененията на европейските договори.
Второ, намиране на средства и увеличаване на средствата в Европейския механизъм за финансова стабилност, може би до два или дори три пъти повече спрямо текущия баланс.
Трето, активизиране на Международния валутен фонд, който да увеличи силата на спасителния фонд.
Четвърто, осигуряване на политически параван за Европейската централна банка, която да купува облигации, по-агресивно италиански и испански облигации на вторичния пазар, за да се гарантира, че тези две страни – третата и четвъртата най-големи икономики в еврозоната – няма да бъдат изправени пред фалит, заради високите лихви по дълговете им.
Предложенията ще бъдат предадени в сряда на президента на Европейския съюз Херман ван Ромпой, за да бъдат обсъдани по време на срещата на лидерите на EC, която е планирано да се проведе в Брюксел в четвъртък и петък.
Най-вероятно въвеждането на новите правила за по-строга фискална дисциплина ще стане чрез промяна на Протокол 12 към Лисабонския договор, който определя нивата на бюджетния дефицит и публичен дълг, които страните трябва да спазват. Така на практика няма да се променя самият текст на договора за ЕС и новостите вероятно могат да бъдат вкарани само с анекс. За това има много облекчена процедура, за която не се изискват ратификация от националните парламенти или референдум.
Какво предстои?
Промените, които предлагат Саркози и Меркел ще бъдат предложени на среща на лидерите на Европейския съюз. Тя ще се състои на 7-8 декември в Брюксел. За да бъдат одобрени те трябва да съберат мнозинство от 2/3 на съвета – 18 от 27-те страни в ЕС.
Дали ще бъде приято предложението на „Меркози“? Много вероятно – да.
Ако не за друго, то защото няма друго освен него. Освен това, всички европейски лидери са съгласни, че е добре да се вземе някакво решение, от колкото никакво. Т.е. – по-добре лошо решение, което може да бъде поправяно с времето, от колкото хаос на пазарите и рязък срив на борсите в понеделник заран. Разбира се, няма да има единодушно одобрение, всяка страна ще има нужда от размисъл, време да прецени, кое и е изгодно и кое не е, ще има и известен пазарлък как и срещу какво да бъде подкрепено новото предложение.
Какво е мнението на България? Печелим ли или губим ние от Новия ЕС?
Ние, както е ясно и без това, сме толкова бедни, че почти няма какво да губим, на практика. Само можем да спечелим, всъщност. Всички ограничения, които се изискват от новия договор, ние си ги прилагаме от години. С това се оказахме отличниците на Европа, но едва сега можем да берем плодовете за нашето затягане на коланите. Когато на нас ни бъде отправена покана да приемем един нов Лисабонски договор с анекси, ние трябва и вероятно ще го подкрепим. Да, можем да се попазарим, но не прекалено. Бихме могли да поискаме нещо в замяна – например още някой милон евро под формата на компенсация заради затварянето на АЕЦ „Козлодуй“, или по-добре, направо да бъде увеличено финансирането на страната в следващата финансова рамка на ЕС (2014-2021 г.). А най-добре и двете, разбира се. Шансът на България да получи и едното и другото не е никак малък.
Но, освен парите, София може да спечели и нещо повече – уважение и доверие – най-скъпото в тези кризисни времена, всъщност.
България може да спечели перспектива.
Защото, ако цяла Европа влезе във валутен борд, всяка от страните-членки ще пообеднее, малко или много. Само ние няма как да обеднеем повече, а можем само да забогатеем. Т.е. – да стопяваме разликата с по-богатите по-бързо от до сега.
И нещо, още по-важно, но затова пък съвсем сигурно – България ще се окаже в един престижен клуб, една мини Европа на отличниците. Това ще се 10-те държави с най-добра финансова дисциплина, отлично място за инвестиране. На нас вече няма да ни се наложи да влизаме в Еврозоната – тя вече сама идва при нас, полага ни се по право, ние сме си го изстрадали с години.
Да му мислят в Мадрид и Лисабон – ние нямаме този проблем. За Атина пък, хич да не говорим – те където отиват, ние от там идваме.
sofiapost.net