Re:TV | Спира излъчване

[Ooo_Pepi]

Да, излъчваше 16:9 може би 50% от денонощието... в останалата част картината е 4:3 и разликата до 16:9 я пълнеха с надпис RE:TV. Който си го виждаме в долния десен ъгъл и факта, че не излъчваха постоянно в 16:9 много ме дразнеше. Такива половинчати работи хич не обичам.
Иначе не мога да изкажа мнение коя новинарска телевизия дава по-подробни и верни новини. Мен ме е яд за предаването "микрофон и мишка".
На мястото на тази ТВ ли ще пуснат след седмица БТВ Синема ?

[Стоян]

Уж сериозни хора са се подписали под изявлението по-долу, а пък думите им са пълни с противоречия.

Цитат: Re:TV спира да излъчва

Преди почти две години решихме да инвестираме средства и усилия в създаването на гражданска телевизия, водени от разбирането, че публичния дебат има нужда от място, в което се съобщават важните новини и където се провеждат качествените разговори за проблемите на обществото и държавата.

Със създаването на телевизията искахме да покажем няколко неща - че може да има прозрачна собственост и финансиране на медии в България, че и в българското общество има място за сериозна и независима телевизионна журналистика. Не успяхме.

Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин.

Недългият престой на Re:TV на телевизионния пазар показа и нещо друго. Има огромни бариери за влизането на нови участници и поради това няма конкуренция и разнообразие на мнения. Регулаторите и политическият елит системно през годините подкрепят свърхконцентрацията на телевизионния пазар. Разбиването на този порочен модел е ключово за българското общество и за обществения дебат, но се оказа непосилна задача за Re:TV.

Взехме трудното решение да затворим телевизията. Смятаме, че е по-правилното пред това да оставим успешен екип и телевизионен продукт с добро име, да стане зависим от евентуално бъдещо неясно финансиране.

Благодарим на журналистите и целия екип на Re:TV за желанието им да работят за проекта и усърдието, с което го правиха. Благодарим и на съмишлениците, които ни подкрепяха. И, разбира се, на десетките хиляди зрители, на които Re:TV ще липсва.

Учредители на Фондция "Граждански медии",

(едноличен собственик на Re:TV)

Светослав Божилов

Иван Кръстев

Иво Прокопиев

Ще си позволя следните допълнителни коментари, освен вече написаното в темата тук.

Става дума най-вече за пасажите, които съм подчертал. Освен за очевидно обърканите мисли на авторите, те говорят и за индиректни обвинения към конкурентните телевизии. Искат да ни внушат едновременно следното - никой не искаше да рекламира при нас, които бяхме толкова прозрачно финансирани, а когато все пак някои поискаха да ни помогнат с много, ние преценихме, че те (подобно на всички други) са маскари. И понеже нашите ръце и съзнание на чисти като на новородено бебе, ние предпочетохме да закрием прозрачната си телевизия, за да се концентрираме върху портфейла ни от сивкави бизнеси, които днес се нуждаят от значително повече внимание, особено на фона на драстичната промяна в политическата ситуация.

Аз така разбрах горното изявление. Може да е извратено, но е мой дълг да ви го прочета по този начин.

[Джак]

Другата цензура

Спря re:tv. България остана без дясна телевизия. Ще допълня: България остана без нормална телевизия. Остана си с чалгата, воайорските шоута и телевизионните ченгета. С вездесъщата простащина, която вече ни залива отвсякъде и се превръща в сърцевина на обществото ни.

Голяма работа, ще кажете. Спряла някаква си телевизия... Само че спирането на re:tv е наистина проблем. И е проблем дори не толкова за собствениците и журналистите, които работеха там – колкото е граждански проблем – е симптом на придобитата гражданска недостатъчност, която ни сполетя по време на изродения преход към демокрация.

Защото re:tv не беше просто поредната кабеларка, готова да направи всичко, за да се докопа до рекламния пазар. Не беше угодническа телевизия – ако трябва да се изразя по-точно. Занимаваше се с това, което наистина се случва, а не с неговата подмяна.

Беше новинарска телевизия, която информира за реалните събития и проблеми, вместо да ви замазва очите с пикантни скандали, черни хорники или сълзливи социални “репортажи”. Без тенденциозност и без пристрастия, но и без табута и свещени крави. Беше канал, на който можете да превключите без опасност срещу вас да цъфне някой шебек или някоя тъпоумна миска. Можеше да присъствате на реални дебати – и да разберете наистина защо се случват нещата – вместо някой всезнайко от рода на Бареков или Милен Цветков нагло да ви натяква неоспоримите си истини. Можете ли да посочите друга такава телевизия? Аз не мога.

В този смисъл спирането на re:tv е и проблем на вечно неслучващото се гражданско общество в България. Би трябвало да потърсим отговор на въпроса защо единствената нормална телевизия в страната не можа да оцелее – и дали наистина българите предпочитат да гледат примерно Азис и Венета Райкова – и умират от скука пред предаванията на Иван Бедров. И дали наистина впечатляващото видиотяване на нацията ни, култивирано чрез синия екран, не е част от стратегиите на прехода. Не този към демокрация – какъвто не се случи и никога не се е имал предвид – но този за трансформацията на политическата власт в икономическа – и на старата комунистическа парткокрация и нейните родови кланове в съвременна олигархия.

Някой трябваше да менажира този процес, да го направи приемлив или поне допустим за масовото съзнание. И това беше стратегическа задача за кукловодите на прехода – не по-малко важна от първоначалното натрупване на капитали, култивирането на мафиотски групировки и дискредитацията на демократичните структури. Някой трябваше непрекъснато да внушава, че всички са маскари, че моралните ценнисти са глупост и отживелица, че животът е цирк и скандал – и че успява не можещият и знаещият, а наглият и силният.

Това беше ролята, отредена на медиите – първо на вестникарската журналистика Блъсков тип, а сетне и на нароилите се електронни медии. Те култивираха чалга-културата – която не е само и просто обществен или естетически феномен. Тя е превантивна мярка срещу създаването на гражданското общество – и необходимото условие за съществуването на корпоративната, мафиотизирана държава, скрита зад декоративното демократично лустро.

Важно беше да се живее ден за ден, важно беше да се смята, че политическото е просто мюзевирджилък и маскарлък – и че който мисли за общото благо, е изкопаемо, лузър, непоправим балък. Важно беше събитията да се четат през кода на дълга, нерекъсната верига от скандали, при което всеки скандал захлупва другия, а обществото деградира до публика, която се дзвери на ставащото, псува и дюдюка отстрани – като на нещо, което не я засяга. Важно беше – защото когато няма хляб, трябва поне да има зрелища. И защото подобно отношение към общия наш живот култивира обществената амнезия, която позволява отново и отново да се гласува все по същия инфантилен начин – за тези, които вече са доказали възможностите си, докарвайки България до национална катастрофа – или за докарани от тях подставени “спасители” на нацията.

Това бе и целта на медийния монопол, наложен някак неусетно – но вече присъстващ като неоспорима реалност: монопола на простащината, необходимият климат, гарантиращ съществуването на удобната за олигархията псевдо-държава. И при този монопол става дума не за нещо друго, а за нова цензура – действаща по принципа на икономическата принуда.

Да, истина е – тази нова цензура няма институционални измерения. Всеки може да говори каквото си иска – и да показва каквото си иска. Стига да има къде да го прави. Може – но това можене на практика вече е ограничено само в някакви маргинални интернет пространства и издъхващи малотиражни издания – не може да се прави например в една телевизия – там истината такава, каквато е, просто не може да бъде казана, или поне не може да бъде говорена последователно и систематично.

И не може, защото системата е разработила перфиден, но безукорно действащ механизъм за изхвърляне на “различните” и непокорни медии. Телевизията е скъпа медия – трябват милиони предварителни инвестиции, за да стартира една телевизия, трябват и милиони, за да се подържа нейното излъчване.

Възможният източник за въпросните милиони е един единствен – рекламният пазар. И именно върху него в България е наложен наистина впечатляващ монопол – от страна на бивши кадрови ченгета от ДС – като Красимир Гергов например. Тъкмо от такива фигури зависи кой каква реклама ще получи – и ги получават, естествено, медиите, притежавани от големи инвеститори като Болкан Нюз Корпорейшън, на които той е главен консултант и делови партньор.

Освен това: реклами се дават при наличието на определен рейтинг на съответната телевизия, изчисляван в зависимост от зрителския интерес. Кой определя този рейтинг? Основно двама човека – на базата на социологически допитвания: Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Как го определят? Ами както си искат.

Резултатите от едно допитване за това кой какво гледа са и относителни, и лесно манипулируеми, и непроверими.

Да не говорим и за още един аспект, свързан с оцеляването на една телевизия – за да има реклами, трябва да има кой да поиска да ти ги даде. Тъй като в България бизнесът продължава да зависи от държавата и “своите хора” в управлението, големите рекламодатели естествено нямат интерес да дават реклами в медия, която е критично настроена спрямо управляващите – каквато де факто беше re:tv по времето на тройната коалиция. И именно затова тя не беше допусната до рекламния пазар – беше целенасочено и систематично задушавана. Нейните собственици – Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев, Които освен всичко друго имаха и много рядкото достойнство да не се намесват в нейната редакционна стратегия, губеха всеки месец по около 150 000 евро, за да я поддържат. Наляха един куп милиони и спряха – гражданската телевизия в България се оказа мисия невъзможна.

Дали не се отнася същото и за гражданското общество? Редно е да се замислим върху това. Да зарежем уюта с ракийката и салатката пред синия екран, да отнемем гласа на идиотите, които ни залъгват оттам – и наистина да направим нещо, за да не бъде така и за в бъдеще.

http://bulgaria.actualno.com/news_273139.html