Кирил и Мегоди са БЪЛГАРИ, Създали БЪЛГАРСКА Писменост ! 
Кул Гали и Гази Баба отбелязват, че Тархан имал двама сина – Банджа (Методий) и Куштан (Константин) – Баксан (или Кирил).
Банджа и Баксан на място на унищожената от гърците кашанска писменост създали нова азбука. Отначало ромеите се опитвали да я унищожат и нея, изгаряйки книгите, написани на тази азбука и преследвайки братята.
От гръцката разправа към братята ги спасил римският Папа и отказа на на българския цар (Борис, б.р.) да им използва азбуката. Но другият цар Шамгун (Симеон), разбивайки византийците утвърдил азбуката на братята в Дунавска България.
След това, служещият на Алмиш Джафар – Челбик или Салахби (“Вещият Олег“) утвърдил азбуката на братята в Русия, оправдавайки това в писмо към Алмиш така:
“Тука (в Башту-Киев) след вашето преместване (в Волжска Булгарию през 894-895 г.) не е останал нито един правовед и въобще знающ грамотата (арабската писменост), но затова пък умеещи да пишат по берсулски (“Берсула“ – булгарското название на Добруджа, както и североизточната част със столицата Преслав на Дунавска България) (разбирай Дунавска България като цяло, б.р.) са немалко, а пък и Шамгун (Симеон) ни е наш приятел…“
Съгласно записанато от Кул Гали в Крим, веднъж тук дошли двама христиански проповедници – братята Банджа и Баксан.
Те обяснили, че балинският (византийски) василевс е получил сведения за желанието на Лачин-Рюрик (син на царя на черна Булгария Айдар, чичо на Алмиш Джафар) да приеме христианството и му изпратил за кръщението тези братя.
Но тъй като по това време в Кара Булгар (Черна Булгария) избухнала война между булгарските управници Лачин и Джилки (старшият син на Айдар, бащата на Алмиша Джафар) за трона, на братята им се наложило да отложат пътуването си в Башту (Киев). Те се отправили при хазарския каган-бек да го склонят да приеме християнството.
Каган-бекът Иляс ги приел добре, понеже произлизали от знатния БЪЛГАРСКИЯ род Билиг и им разрешил свободно да проповядват.
“Слънцето на хазарското щастие по това време започнало да залязва и хазарските племена се отвърнали от идолите на старите си заблуждения“.
Хазарските булгари приели братята за нови духове-спасители, нарекли ги синове на Барса (както наричали алпа Кубер) – “халиби“ (вестители на победата) и се отнасяли към тях с голямо доверие, “но внезапно балинеца (т.е. византийският император) ги отзовал…“
