Край отъпкана алейка
си стоеше стара пейка,
със дъските изпогнили
и със спомени най-мили:
"Бях аз чиста, нова, здрава,
с облегалка гладка, права,
боядисана в зелено,
като булче натъкмено.
К'во ли аз не съм видяла,
що дупета са седяли,
млади момци, ученички
със плисирани полички.
Старци седнат, поприказват,
славни приказки разказват,
как водили битки страшни
уморени, гладни, прашни.
Баби водят внуци малки,
па разправят залъгалки.
Спомнят си за младините,
как се любели с дедите.
Дойдат група дечурлига
с гласове на чучулига,
хвърлят чанти, свалят дрешки,
почват се игри лудешки.
Падне вечер, седнат млади
в есенните листопади,
позагледат се в звездите,
па заскърцат ми дъските.
Сняг когато ме затрупа,
там от някоя харлупа,
катеричка ще се спусне,
орехче на мен ще хрусне.
Пролет-тръгнат ли водите,
със обувки неизмити,
върху мене стъпват прави
разни юначаги здрави.
През годините и дните
позагниха ми дъските,
но зачух от двама шопа,
де че одим у Европа.
В ден един с тесли, секири
тук дойдоха бригадири,
две-три дъски ми смениха,
със боя ми разкрасиха.
Пак живота продължава
пълен с гадости и слава.
Вече не съм стара пейка,
станах ази Евро пейка."
Чичо Пешо Големогорски
София 29.12.2006 г.
|