Цитирай:
Първоначално написано от митко12345
ми типично по български си загубихме-на нас все нещо не ни достига
|
Това "малкото" дето не ни достига е адски много!!! Както каза Владо преди месец. Нито Владо нито Матей имат равностойни смени -нито играчи да играят постоянно в цял мач.
Алексиев игра през целия турнир сигурно на 50 процента от възможностите си в атака- за посрещането да не говорим. Матей и той не беше перфектен но поне с нападението компенсира. Нито младия Пенчев нито Валъо Братоев можеха да измъкнат този мач. Само с един сервиз( основно) при двамата нестава! Отделно слабото посрещане водеше до игра само до 2-та края на мрежата(лесно предсказуеми)
##############################################
- Всяка година все нещо малко не ви достига, за да се класирате на финал. Какво точно ви липсва?
- Това, малкото, всъщност е много. Казвам го на базата на опита, който имам, и на това, че с различни клубове успях да постигна добри резултати.Това, което ни липсва, не е чак толкова малко.Ще го кажа така - в Бразилия има повече волейболисти, отколкото в България - комунисти. Там има около милион и 200 000 волейболисти. В България са 120. Говоря за играчи, които се занимават професионално с волейбол, а не за такива, които се раздвижват по 2 пъти в седмицата. От тези 120 волейболисти имаме отбор, който е между първите 4-5 в света. Само че ние нямаме реална алтернатива на Матей Казийски, нямаме и на Андрей Жеков. Нямаме достатъчно хора. Не искам да прозвучи като оправдание. Но и Вальо Братоев, и Методи Ананиев са млади талантливи момчета, които имат добро бъдеще във волейбола. Но те не са Матей Казийски. Ако погледнем Бразилия - те имат Мурильо, Жиба и Данте. Ако трябва да изредя шестимата най-добри посрещачи в света, тези тримата ще са там. Имат петима разпределители, които са на световно ниво, могат да играят навсякъде. За да не бъда голословен - това са Рикардо, Бруно, Марлон, Марсело и Рафаел. Те са най-добрите в света. Ние имаме Андрей Жеков, а след него Гошо Братоев, който е на светлинни години. Без да обиждам някой, това са фактите. Така че това малкото всъщност е много. Смятам, че трябва да го погледнем от другата гледна точка. С това, което имаме, успяваме да постигнем тези резултати.Това е големият успех на този отбор - с малкото успяваме.А не да говорим за малкото, което не ни достига. Не ни достигат 1 милион волейболисти, от които треньорите да избират най-добрите.