Толкова ме тресеше ентусязма, че нямах време да търся хубава мачта и я зглобих на дървена пръчка.
Пазя си я за спомен да ми напомня доброто старо време.
тогава всичко се правеше на ръка.
правехме си шаблони от хартия, налагах ме ги върху медната платка, след това с лак за нокти минавахме по шаблона. Изчаквахме да засъхне и цопвахме платката в разтвора от син камък.
и се почваше едно чакане. То не че ще стане бързо, ама все ходихме да проверяваме до къде е стигнало. Луд ентусиазъм ни тресеше.
А като стане платката готова, махаме лака и с един огромен поялник за улуци запоявахме медните пръчки за платката и свързващата ги осмица отгоре.
Кой да ти каже тогава че примерно в ВМЕИ можеш да идеш и да си поръчаш платки да ти ги направят - доста по- качествени , разбира се.
и то ецвана и от двете страни с готова осмица
дори надписани /тази е за 23 канал Белград 1/
Човек се учи цял живот
